добре дошли в уеб сайта на 61-ва Стрямска механизирана бригада град Карлово

Боен път на стремци.

     През 1903 година Народното събрание гласува нов закон за устройството на Въоръжените сили в Княжество България, като отменя приетия през 1891 година. На базата на новия закон княз Фердинанд подписва Указ № 84 от 29 декември 1903 година, съгласно който създаденият в Хасково Четвърти резервен полк се преименува в 28-ми Стремски пехотен полк. На 18 май 1904 година той се дислоцира в град Карлово.

     Годините, предшестващи Балканската война, преминават в организационното израстване и укрепване на полка. Балканската война е исторически изпит за патриотизма на българите. В нея се проявяват едни от най-възвишените качества като родолюбие, издръжливост и умение да се защити родината в най-критичните минути.

     Мобилизацията в България е обявена на 17 септември 1912 година, а бойното кръщение на 28-ми Стремски пехотен полк става на 5-6 октомври в срещни боеве с авангарда на Кърджалийския турски корпус на Явер паша. За три дни жестоки и кръвопролитни боеве Стремци достигат до Кърджали и съвместно с 45-ти пехотен полк освобождават града. По-късно полкът взема участие при отблъскването на отчаяния щурм на обкръжения Одрински гарнизон при село Куинлъ. Стремци се сражават и на Галиполския полуостров, полагайки много сили и героизъм за освобождаването на град Родосто. Падането на непревземаемата Одринска крепост слага точката на Балканската война. „Герой на деня е българският пехотинец – възкликва английският вестник „Таймс”. Търпелив, весел и засмян, българският воин не изглежда като модел за забележителни бойни действия, но когато работата дойде до решителния миг, щиковете се сложат на пушките и гръмогласно „ура” процепи въздуха, тогава той се явява в нов и удивителен лик. Именно на него се дължат победите.”

     Бойният път на Стремци по време на Междусъюзническата война през 1913 година преминава през сражението при Криволак, Рупелското дефиле, боя при Бояз тепе, Занога. Навеки в славната летопис на полка ще останат боевете при Удова, Градец, Орло баир. Те остават в аналите на военната история под името „Сражението при Криволак”. В него е разгромена елитната сръбска Тимошка дивизия. За тази си победа 28-ми Стремски пехотен полк получава името си „железният полк”.

     В годините на Първата световна война участието на полка е белязано с бойните му действия на 3-4 ноември при село Орманли срещу англо-френските сили. След тази героична победа полкът прекарва зимата в село Хасанли и през месец февруари 1916 година заема позиция по скалистите височини северно от Дойранското езеро. Падането на връх Каймакчалан и преминаването на противника през река Черна през есента на същата година кара Втора пехотна Тракийска дивизия да заеме позиция край големия завой на река Черна. В историята на полка паметни остават дните от 13 октомври до 28 ноември 1916 година, когато с кръвта на много герои е написана епопеята при Завоя на Черна.

     1916 година, Дойранското езеро, Завоят на река Черна. Тази година и тези имена остават навеки в паметта българска, когато с кръвта на много герои е написана епопеята при Завоя на Черна. Народният поет Иван Вазов, който създава поетичната летопис на войните за национално обединение, възпява подвига на своите земляци – героите от Стремския полк, при завоя на Черна.

     Денем и нощем Стремци отбиват противниковите атаки буквално като опълченците на Шипка и се държат за скалистите височини край реката. На 30 крачки пред позицията на 15-та пехотна рота от полка се издига висока канара. В камъните й са се загнездили шест войника и не дават възможност на неприятелите да вдигнат глава от окопите.

     Четири дена подред противникът атакува шестимата герои, но не успява да овладее орловото им гнездо. Безпримерен е подвигът на редник Павел Лазаров, изпълнил докрай своя дълг с риск за живота си. Той отказва да изпълни заповедта на своя командир за оттегляне от главната позиция с думите: „Вие вървете, аз обаче ще остана и няма да ги пусна тук!” Лазаров стреля с пушката, хвърля ръчни гранати и пак стреля от различни места, за да заблуди противника, че не е сам на позицията. Остра болка пронизва гърдите на героя, но той стиска зъби и, подтиснал болката, допълзява до другарите си, изпълнил своя дълг.

     Бойният път на Стремци минава през отбраната на Маргара и горнилото на Добро поле, отбраната на връх Орел и височината Змеица. Там те свиват последни клонки от лавровия венец на войнишката доблест и храброст пред олтара на Майка България. Кулминацията на бойните действия настъпва на 16 септември. Отбраната е пробита и Втора Тракийска дивизия трябва да се оттегли с бой от заеманата полоса. На 28-ми пехотен Стремски полк се пада честта да задържи противника и да прикрива организираното изтегляне на дивизията.

     В огнените дни и нощи на Първата световна война се ражда и маршът на Стремци „Стойкова могила”. Поводът за написване на марша е изпълнен с много героизъм и мъжество.

“Деца на гордите балкани

със дух крилат, несъкрушим,

потомци славни на титани,

смъртта готови да сразим.

      При големия завой на река Черна фелдфебел Стойко Василев Бакалов в продължение на няколко часа задържа настъплението на елитен полк на противника на безименната кота с четири тежки картечници, прикривайки отстъплението на своите другари. Вдъхновени от неговия подвиг, капелмайсторът Константин Михайлов и музикантите от духовия оркестър на полка създават марша на Стремци, кръстен „Стойкова могила”. Марш, под звуците на който карловци жънат не една победа на бойното поле.

     През 1920 година 28-ми пехотен Стремски полк е разформирован. Личният състав е придаден на 27-ми Чепенски полк като дружина. В района на поделението остава да действа ликвидационен щаб.

     С указ на цар Борис ІІІ от месец юни 1939 година 28-ма Стремска дружина се изважда от състава на 27-ми Чепенски полк и се включва в новосформирания 23-ти Шипченски полк. Тя взема активно участие във Втората фаза на Отечествената война 1944-1945 година. Преодолявайки река Сава през мразовитите декемврийски дни на 1944 година, тя получава бойното си кръщение при Орлик, предградие на Ванковци. Срещу нея се сражават ожесточено елитни хитлеристки части от групата „Цимерман”. Укрепеният пункт Орлик е превзет, а укрепената линия Сотин-Габрово-Орлик е пробита от славните български воини. След боевете при Орлик 23-ти Шипченски полк форсира река Дунав и стъпва на легендарната унгарска Пуета. Следват героичната Дравска епопея, пробива на укрепената линия „Маргит” и форсирането на река Мур. Девети май – първият ден на мира, заварва Стремци при Мурското средище. Радостната вест се смесва с кръшни български хора и празнични салюти в нощното небе. Навсякъде се носи мощният вик „ура”. На сутринта в подножието на Австрийските Алпи, в град Марибор, българските воини се ръкуват с воините от прославената 8-ма Английска армия на фелдмаршал Монтгомери. За първи път Стремци воюват на такова голямо разстояние от своя роден край. Те се откъсват на 1000 км. от Карлово, но изпълняват своя патриотичен и интернационален дълг към народите на Сърбия, Унгария, Словения, Войводина и Южна Австрия.

     Действията на Стремци през годините са белязани с чест и достойнство. Доблестното им поведение остава в историята, за да служи за пример на техните наследници и на всички български военнослужещи.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg